вторник, 22 януари 2019 г.

Какво е направено за морския орел?




Ново гнездо на морски орли е открито днес в Тракия. Двете птици са наблюдавани в гнездото, като новосформираната двойка е от млади индивиди – на 4 и 5 години. Откритието е направено от отговорника по опазването на хищните птици в БДЗП – Димитър Демерджиев.

С новото гнездо известните за момента двойки в Тракия са около 15. То е свидетелство за увеличаващата се популация на вида в България като този процес особено ясно се забелязва във вътрешността на страната. Така Тракия се превръща в едно от най-важните места за гнездене на морския орел след река Дунав и Черноморското крайбрежие.

За период от близо 35 години най–едрият орел в Европа е увеличил числеността си в страната ни от 1 двойка през 1985 г. до около 50 двойки през 2019 г. Последните десетина години......(за повече НАТИСНИ ТУК)

понеделник, 21 януари 2019 г.

Как да отгледаме дъб?






Здравейте читатели на блога.Много от вас се чудят как да отгледат това чудно дърво. Всеки от вас знае, че като отиде в някоя дъбова гора посред лято, в дъбовата гора е много прохладно.Затова ще ми е полезна тази информация да прочетете, а ето и как се отглежда:


Сред всички видове дървета, които растат на територията на нашата страна, един от най-красивите, разбира се, е дъбовото дърво. Той има луксозна корона и отдавна е символ на здравето и дълголетието за много хора. съдържание Култивиране на жълто дърво Подходящ избор на семена Характеристики на засаждане на жълъд през есента на открито Засаждане на жълъд в контейнер Отглеждане на разсад Засаждане на разсад в градината Характеристики на грижите Всеки собственик на вила може да създаде на своята земя красива сенчеста зона, в която ще царува комфорт. За да направите това, просто трябва да засадите това дърво. Живото време на дъб е 300 години, така че не само вие, но и децата си да се наслаждавате на красотата си. За да се уверите, че вашето начинание с кацането на вашия собствен сайт се оказа успешно, трябва да кандидатствате в детска градина и да закупите разсад. Въпреки това, няма гаранция, че засаденото младо дърво ще оцелее и ще расте добре. Много градинари, които имат богат опит в отглеждането на храсти, предпочитат да не купуват посадъчен материал, а да покълнат жълъди. След като получи необходимите знания, всеки градинар може да украси мястото си с миниатюрни разсад, с дължимата грижа младото дърво да се превърне в красива и велико дърво. Култивиране на жълто дърво Проблеми с израстващия дъб от жълъдПроблеми с отглеждането от жълъд на едно младо дърво няма да имате, ако използвате висококачествени семена за засаждане. Разхождайки се през гората в началото на есента, лесно ще намерите жълъди, които могат да бъдат засадени в градината ви, за да отглеждате разсад. Най-доброто време за събирането им е края на септември и началото на октомври. Изберете като посадъчен материал такива екземпляри, които все още не са паднали и са на дървото. Разхождайки се в гората, можете да събирате пакет от семена за вашите цели и докато сте вкъщи, внимателно да ги разгледате и да изберете най-подходящия за засаждане на жълъди. Подходящ избор на семена Избор на семенен материал при отглеждане на дъб от жълъдНай-много важна точка в отглеждането на дъб от жълъд - компетентен избор на семена материал. Ако възрастен дъб има признаци на някаква болест, тогава разсадът, който получавате от семето на такова дърво, ще бъде с лошо качество. Специалистите разграничават няколко функции, на които градинарят трябва да се фокусира върху избора на семена: жълтата шапка трябва да бъде премахната без никакви затруднения; На повърхността на дъба не трябва да има пукнатини, дупки; при избора на подходящ жълъд трябва да се извърши следното изпитване: пробите, събрани в гората, трябва да се спуснат в кофа с вода. Използвайте като семенен материал тези дъбови плодове, които веднага се удавили. Характеристики на засаждане на жълъд през есента на открито Отглеждане на дъб от жълъдМалък дъб може да се отглежда от жълъд по различни начини. Ако говорим за най-простите, това е засаждането на семето на дървото на открито в градината. Този метод е възможно най-близо до естествените условия на кълняемост. Така дъбът се разпространява в гората. Това дърво обича слънчевите места, така че за да засадите семе, трябва да изберете открита поляна. Ако на сайта си изберете място, което ще бъде затъмнено от други дървета, тогава разсадът ще изсъхне доста бързо. Като се има предвид, че тъй като дъбът нараства до голяма степен, е необходимо да го засадите на разстояние най-малко 6 метра от другите дървета и структури, разположени на вашия сайт. Оптимална почва за засаждане на дъб - плодородна и хлабава. Експертите съветват да се вземе земята в мястото, където майчиното дърво расте. Ще има достатъчно чифт кофи. Почвата от гората трябва да се добави към ямата за засаждане. Използвайки го, шансовете за успешно развитие на разсада ще се увеличат значително. В този случай, ако вашият сайт почвата е изтощена, на билото, където сте решили да засадят жълъд, трябва внимателно да се копае, и като добавки да се направи земята лист или да добавите хумус. Семеният материал трябва да се изплакне с топла вода. Извършването на такава процедура ще ви позволи да се отървете от следното въпроси: ларви на вредители; спори на гъбична плесен. След това е необходимо предварително да се направи кладенец на предварително приготвено място, в което е необходимо да се поставят хоризонтално жълъдите. Това подреждане е избрано, за да не се обърка горната и долната част. Дълбочината на засаждане трябва да бъде 5-6 см. Това ще бъде достатъчно, за да се предотврати замръзването на семената от замръзване. След това трябва да запълнете дупката със земята и след това редовно да я налагате, докато започне първото замръзване. Този метод на засаждане е сравнително прост, но неговият недостатък е, че не всички посадени от вас жълъди могат да се утвърдят. Следователно, няколко екземпляра трябва да бъдат засадени наведнъж. Засаждане на жълъд в контейнер Ако решите да се откажете от идеята за засаждане на жълъд в почвата на парцела ви през есента, но сте избрали да го направите през пролетта, тогава трябва да поставите събраните семена в хибернация. Това изисква контейнер, който може да бъде плътно затворен. То трябва да се напълни със сухи дървени стърготини, дървени стърготини или нарязан мъх. В този субстрат се поставят жълъди, след което контейнерът трябва да се постави в хладилника, като температурата се поддържа 0 градуса. В това състояние семената трябва да се съхраняват 60 дни преди поникването им. През цялото това време е необходимо внимателно да се наблюдава подложката и, ако е необходимо, да се разпръсква и размесва. Тя трябва да остане леко влажна през цялото време. Когато забележите първите корени и кълнове, жълъдите, съхранени в контейнера, това означава, че е време да ги насадите на открито. Най-добре е да заредите няколко копия на сайта си, в случай че някой от тях умре. За да засадите жълъд в контейнер, е необходимо първо да напълните готовия контейнер с почва, която е предназначена за отглеждане на разсад. След това трябва да засадите жълъдите надолу, като същевременно спазвате дълбочината на засаждане 2 см. Ако времето вече е топло, жълъдите, които имат разработена кореновата система, могат веднага да бъдат засадени на открито. При засаждането, страната с корените трябва да бъде изкопана на свободна основа, а след това......(за повече информация НАТИСНЕТЕ ТУК)

Какво е Алое?





Здравейте читатели на блога. Много хора сигурно не са виждали това чудно растение, някои искат да разберат неговото отглеждане. В тази статия ще разберете как да го отглеждате.

Aloe L - Алое, сем. Liliaceae

Родът Aloe обхваща повече от 200 вида, произхождащи предимно от Африка. Това са невзискателни дървовидни или тревисти растения, много от които цъфтят с красиви цветове.
Видове и ботанически особености: Най-широко разпространен е дървовидният вид Aloe arborescens Mill., достигащ 3 м. височина. Листата му са дебели, сочни, със сивосинкав оттенък, по периферията с бодли. Цветовете са червеникави. Има приложение и в медицината.
Като украсни растения се отглеждат и някои други видове, например A. ferox Mill, A. aristata Haw, A. variegata L. и други.
За някои страни на Южна Америка голямо значение имат видовете A. africana Mill. и A. ferox Mill., които там се отглеждат на големи площи за нуждите на фармацевтичната промишленост.
Биологични особености и агротехника: Алоето се размножава през пролетта и лятото чрез резници и чрез издънки, които преди поставянето им за вкореняване се оставят известно време да позавехнат. Поливат се умерено, без да се оросяват. Вкоренените резници се засаждат в чимова почва или компост, премесени с едрозърнест пясък. Зимуват в сухи и светли помещения при температура 8-10 градуса С, а през лятото се изнасят  на открити слънчеви места.
Използуване: Алоето е подходящо за вътрешно озеленяване, а също и за засаждане в скални групи в парковете и градините. То е едно от най-взискателните растения за стайно отглеждане. Някои видове имат значение и за фармацевтичната промишленост.
Място: Светло, но не напълно огряно от слънце място, топло през лятото, хладно до 5 градуса С през зимата. Растението може да достигне височина 1 м. Тогава то има 15 до 20 месести и заострящи се към върха листа, назъбени по краищата като трион, които образуват розетка. Ето защо растението се нуждае от повече пространство.
Грижи: Всъщност едва ли може да се сгреши в грижите за това непретенциозно растение, освен ако не се престараваме в поливането, тъй като натрупването на влага е убийствено за всички видове алое. Сукулентното растение има много слабо развити корени и лесно може да загине отдолу. Полива се веднъж седмично, а само когато през лятото е поставено на изключително топло и слънчево място, се полива два пъти седмично. През периода на растеж се тори веднъж месечно. Дори и да забравите да го поливате, това не е трагично, растението издържа до половин година без вода. Естествено в такъв случай листата значително намаляват обема си. С оглед на неговата устойчивост на суша и температурни колебания, които могат да достигнат 3-30 градуса С, едва ли съществува по-приспособяващо се растение. Алое вера е идеалното цвете за тези, които не обичат да поливат. За присаждане и захващане наново се нуждаете от песъчлив почвен субстрат.
Размножаване: От третата година растението пуска издънки. За да не се накърни развитието на растението майка, щом достигнат височина 15 см., издънките трябва да се отделят и да се засадят та друго място.
Съвет на градинаря: За да не се получи рискованото събиране на вода, във всяка саксия трябва да се направи дренажен слой от керамични парчета или керамзит. Като растение за оказване на бърза помощ алое вера има място на всеки кухненски прозорец или в банята. То действа антисептично, веднага помага при изгаряния, прорезни рани, както и при ужилвания на оси; с негова помощ лесно преминават белези от рани. Освен това гелът от листата е незаменим в козметиката за седмичната маска на лицето. Той има освежаващо, съдосвиващо и опъващо кожата действие.


Учебник "Цветарство" - издателство "Земиздат" -  София - 1988
Книга "400 цветя за дома"

неделя, 20 януари 2019 г.

Какво каза кмета на гр. Бургас?




Със скоростта на F-16 ГЕРБ към нова победа.
Това пожела на националната конференция на партията нейният зам.-председател и кмет на Бургас Димитър Николов.
За мен не е важно кой от нас ще бъде евродепутат, кмет или общински съветник, а дали ще покажем на хората, че сме си свършили работата и че имаме ясните планове да продължим да работим за тях. Това заяви кметът на София и зам.-председател на ГЕРБ Йорданка Фандъкова. Тя благодари на всички, които са помогнали на столицата да се развива.
"Днес ние сме изправени пред много силен противни....(за да разберете повече НАТИСНЕТЕ)

Как да отгледаме фисташка?


Здравейте читатели.Много от вас се чудят какво е това растение като чуят името му и как се отглежда.То е много интересно.Името му в България е познато като "Шам фъстък".Сигурен съм, че ще ви е интересно да разберете как да отгледате това растение.Затова ще ви запозная как може да го отгледате и да похапвате неговите плодове.А ето и как се отглежда:

Пъстрият средиземноморски характер на южната част на страната предлага относително благоприятни условия за въвеждане и отглеждане на някои нетипични за България южни култури, една от които е фисташката.

Фисташката (Шам-фъстък) е един от най-ценните орехоплодни видове. Ядката е с приятни вкусови качества, с висока хранителна, диетична и лечебна стойност - тя има широко приложение в сладкарството, лакомство за прясна консумация и спътник на "фините" напитки. От галите се получава голямо количество танин и някои бои за обработка на кожи и текстил. Отделя се и ценна смола, която се използва в медицината, в ликьорната и химическа промишленост, а в Средна Азия от нея се произвежда предпочитана дъвка. Ядката съдържа до 70% масло - по качества близко до маслиновото, 18-24% протеини, 4-17% захари и до 40% танин в галите по листата.
Фисташката е едно от най-сухо- и горещоустойчивите, непретенциозни овощни растения. Твърде невзискателна към почвеното плодородие, фисташката може да заеме едни от най-бедните, сухи, каменисти земи, негодни за други земеделски култури.
Фисташката е представена с 20 вида в Азия, Европа и Средна Америка. У нас расте естествено само Pistacia terebinthus L. - високородовита, с дребни плодове - 10 000 бр./кг.
Най-широко разпространена е истинската фисташка - Pistacia Vera L. - основно в Средна и Предна Азия и по-ограничено - в Средиземноморието и Америка.
Фисташката е двудомно, дълговечно растение, рядко едностъблено, основно многостъблено, с височина до около 3 м - при едностъблените - до 6-7 м, с мощна коренова система, която има своеобразна структура: скелетните корени отначало се насочват надолу до около 1 м, а след това - в хоризонтална посока. На около 1-1,5 м от стъблото отново се издигат в подорния хоризонт на почвата. В пустинната суха фисташкова "савана" на Централна Азия корените достигат 15-16 м. Общата корона е разлато-куполовидна. Кората е белезникавосива, гладка. Листата са три- и по-рядко петделни кожести отгоре и сивозелени отдолу - развиват се след цъфтежа. Плодните пъпки на мъжките растения са 2-3 пъти по-големи от женските и се отварят 4-5 дни преди тях.
Фисташката е ветроопрашващо се растение и в по-малка степен ентомофилно - женските цветове са без венечни листчета, но са богати с нектар. Цъфтежът, в зависимост от метеорологичните условия, протича от средата на април до началото на май. Плодовете узряват до края на септември. Най-ценни са сортовете с отворена по коремния шев черупка. Зелените семедели са покрити в обща пурпурна "мантия". При оптимална влажност и температура 18-20°С семената никнат за 4-5 дни.
В различно време у нас са внесени сортовете Ашури и Алепо, с разпукната черупка.
Размножение. Най-широко практикувано е семенното размножаване чрез.....( за повече НАТИСНЕТЕ ТУК)

Какво е Аспидистра?


Здравейте читатели.Много от вас сигурно не са виждали това красиво растение. То много лесно се отглежда.В тази статия ще ви запозная как се отглежда.

Aspidistra Ker. - Аспидистра, сем. Liliaceae

Видове и ботанически особености: От род Aspidistra като саксийно растение се отглежда видът Aspiditra elatior Bl (syn Plectrogyne elatior), който произхожда от Япония. Листата заедно с дръжките са дълги 40-60 см. и широки в средата 10 см. Те излизат направо от почвата и са кожести и лъскави. Цъфти в лилави цветове, които са много къси дръжки - отварят се на повърхността на почвата във вид на чашка и обикновено не се забелязват.
Биологични особености и агротехника: Аспидистрата се размножава чрез разделяне, което се извършва през пролетта. Дяловете се засаждат в саксии в смеска от 1 част чимова почва и 1 част разложен оборски тор. През лятото се държат на засенчени места.
Използуване: Аспидистрата е едно от най-невзискателните декоративни растения за вътрешно озеленяване, което е широко разпространено. Поради незвискателността й към светлината тя с успех се използува за озеленяване на вътрешни стълбища, полутъмни салони, коридори и други.
Място: Аспидистрата обича полусянка и сянка, не понася само пряко слънчево огряване. Идеалните температури са около 20 грудуса C през деня и 12 градуса С през нощта. Тя понася без проблеми и по-високи, и по-ниски температури.
Грижи: И през лятото, и през зимата се полива редовно с не много твърда вода. Да не се прекалява с влагата. Растението вирее най-добре в почвата, обогатена с варовик.
Съвет на градинаря: Листата на аспидистрата се изтриват от време на време с влажна кърпа.

Учебник "Цветарство" - издателство "Земиздат" -  София - 1988
Книга "400 цветя за дома"

събота, 19 януари 2019 г.

Какво е компост?





Всеки от нас си е задавал въпроса какво може да направи отпадъците от своето домакинство, вместо да ги изхвърля в контейнера.Ето ви един полезен съвет.Отпадъците от домакинствата, може да се заравят в градината.Така хем ще е по-богата на хранителни вещества, хем няма да торите с изкуствени торове.Това ще ви е евтиния начин за наторяване на градината, вместо да ги изхвърляте в контейнера и да го запълвате напразно.А ето и информацията:



Компостите са органични торове, които се получават чрез предварително разлагане на растителни и животински отпадъци от селското стопанство, домакинствата и промишленоста до по-прости органични съединения.

Узрелият компост представлява хумусен материал произведен чрез смесването и ферментацията на органични отпадъци.

По принцип всеки органичен материал може да бъде компостиран – слама, сено, плевели, оборски тор, кухненски отпадъци, листа, всякакви надробени растителни остатъци и др.

         Най-често се използват следните компости:

  • От слама и други растителни остатъци

  •   От твърди битови отпадъци

  •   Кори от дървета и др.

                  
Компост от слама – основна цел при ферментацията на материала е да се понижи съотношението C:N

Производство


  •  Сламата се нарязва и наслоява на пластове, между които се насипва азотен тор (средно на 100 части суха слама – от 0.2 до 0.3 части азот)

  •   Материалът редовно се навлажнява с вода в количество равно на сухата слама.

  •   Температурата се повишава до 60 - 65 оС. След това купчината се притъпква, за да се създадат анаеробни условия за по-нататъшна ферментация, която продължава няколко месеца.

  •  Компостът е готов, когато се получи еднородна кафява маса със съотношение C:N по-малко от 20.


Компост от други растителни остатъци

         Развален фураж, стъбла, листа и други растителни остатъци се смесват с почва, намокрят се с вода или торова течност и се подлагат на аеробна ферментация за няколко месеца. През това време сместа се разбърква неколкократно.

         Компостът е готов, когато престанат да се различават отделните му съставни части.

         Този вид компост обикновено е беден на хранителни вещества. Той влияе главно върху физико – химичните свойства на почвата, като подобрява: влагозадържащата способност, почвената структура, аерацията на почвата и др.

                Компост от твърди битови отпадъци (градски боклук)

         Отпадъците от комунално-битов произход (градски боклук) съдържат 0.6 – 0.7 % N, 0.5 – 0.6 % P2O5, 0.6 – 0.8 % K2O.

         Тези отпадъци се компостират на площадки с предварително изкопан надлъжен канал за събиране на отделящата се течност при ферментацията. Вертикално в купа се поставят тръби, които служат за вентилация. Добре навлажнената маса ферментира при аеробни условия.

         Компостът е готов след 4 – 6 месечно ферментиране.

         Компост от домакински отпадъци

         Във вертикални контейнери се събира ежедневно отделяния органичен отпадък от домакинството и събраните растителни остатъци от градината. Компостът периодично се навлажнява. Готов е за приложение на следващата година.

           Зелено торене

         Заораването на зелените и сочни надземни части на растенията с цел да се повиши почвеното плодородие се нарича зелено торене или сидерация.

         Форми на зелено торене

  •  самостоятелно,
  •  междинно,
  • откосно,
  • отавно.

        
Самостоятелно - когато предназначените за него култури се засяват през пролетта и заемат полето почти през целия вегетационен период.

Зелената маса обикновено се заорава през есента срещу зимни посеви.

         Междинно зелено торене - сидератите се засяват като втора култура след прибирането на житните.

Поради сухия климат през лятото развитието на вторите култури, засети за зелено торене у нас може да стане само при поливни условия. Зелената маса се заорава с дълбоката есенна оран.

         Откосно зелено торене - окосената зелена маса се заорава на друга площ.

При отглеждане на многогодишна лупина извън сеитбообращението например получената зелена маса може да се заоре в съседни площи - при дълбоката оран срещу пролетна култура.
        
         Отавно зеленото торене - първият откос от детелината, комунигата или други многогодишни треви се използва за фураж или за откосно торене, а вторият подраст се заорава на местата, на които се отглеждат тези растения.


         Растения за зелено торене.

Най-често за зелено торене се използват активните азотсъбиратели от сем. бобови и по-рядко небобови растения.

Растенията за зелено торене трябва да отговарят на следните условия:

1. Да бъдат приспособени към климатичните условия на дадена местност и да са по-малко взискателни към почвата, тъй като на зелено торене подлежат обикновено по-неплодородни площи.

2.  За кратко време да образуват голямо количество и доброкачествена растителна маса.
Минималното съдържание на азота в сухата маса на култура за зелено торене трябва да бъде 1.7 - 2.0 %, а отношението С : N = 25.

3.  Да имат по-къс вегетационен период, за да може навреме да се заорават при отглеждането им като междинна култура.

4.  Да развиват мощна коренова система с добра разтворителна способност, за да могат да пренасят фосфор, калий, калций и други минерални вещества от по-долните хоризонти в орния слой.

5.  Семената на растенията за зелено торене да имат голям коефициент на размножаване и голяма кълняема енергия в условия на намалена почвена влажност.

6.  В овощните градини културите за зелено торене да са в състояние да понасят засенчване и тъпчене.

 От бобовите растения най-добре отговарят на тези условия различните видове лупина - теснолистна, или синя, жълта, бяла, многогодишна, фий, грах, жълта и бяла комунига и др.

         На необработвани и бедни на органични вещества почви като растения пионери за зелено торене може да се използват и небобови - черен синап, бял синап, кафяв синап, ръж и др.

Черният синап е най-перспективната култура пионер за зелено торене: покълването на семената започва при ниска почвена влажност, а растенията понасят ниски температури и не се повреждат от слани. Черният синап дава голям добив на зелена маса (над 4000 kg от декар) и заораването му е гарантирано, тъй като не може да се използва за фураж.
        

Агротехника на културите за зелено торене


Ефективността на сидератите зависи от количеството на образуваната и заорана зелена маса на единица площ.

Бобовите култури да се:


торят предсеитбено с фосфорни и калиеви торове, което дава благоприятно отражение върху

  • инокулацията (заразяване) с грудкови бактерии,
  • увеличава количеството на зелената маса и корените,
  •   помага за натрупването на повече азот и т. н.


Бактерийното торене с нитрагин и напояването увеличават чувствително добива от културите за зелено торене.

Небобови култури да се:
торят и с азотни минерални торове.

         Културите за зелено торене (сидерати) се засяват след падане на обилни дъждове или след напояване.

         По време на вегетацията културите за зелено торене изискват само напояване.

Сидератите трябва да се заорават в момента, когато са образували най-голямо количество зелена маса с високо съдържание на азот и пепелни елементи.

При бобовите растения това е фазата на цъфтеж, когато на главното стъбло се образуват първите бобове.
В практиката обаче агротехниката на следващата култура най-често определя времето на заораването.

Между заораването на растенията за зелено торене и сеитбата на следващата култура трябва да има достатъчно време, за да се разложи заораната органична маса.

Младите растения се разлагат по-бързо от старите, тъй като съдържат по-малко целулоза, лигнин и други трайни органични съединения.

В тежки, студени почви зелената маса трябва да се заорава 3 - 4 седмици преди сеитбата на зимните житни култури.

В  по-леки по механичен състав почви - 2 - 3 седмици.

         Културите за зелено торене в овощните градини се заорават в края на есента преди започване на зимните студове или рано през пролетта.

Окосената зелена маса се заорава с плуг. За да се постигнат равномерно разпределение и плътно покриване на зелената маса с почва, непосредствено преди заораването растенията се повалят с гладък валяк, нарязват се с фреза или се окосяват.

Обикновено сидератите се заорават на дълбочина 20 - 25 cm.

        
Влияние на зеленото торене върху свойствата на почвата

 Сидератите дават отражение върху редица почвени свойства:

  • подобряват запаса на органичното вещество,
  • подобряват запаса на хранителните за растенията вещества,
  • подобряват структурата и водното съдържание на почв
  •  подобряват микробиологичната дейност и др.


Културите за зелено торене обикновено не оказват едновременно влияние върху всички свойства, а в някои случаи дори не дават никакво забележимо отражение.

С тях в почвата се внася значително количество органична маса (2 - 4 t на декар), но това не винаги увеличава запасът на хумуса, защото заораваната зелена маса се разлага почти напълно от почвените микроорганизми.

В песъчливите почви и при някои други почвени типове, където условията за разлагане са благоприятни, чрез зеленото торене не се увеличава съдържанието на органичното вещество в почвата.

Причините за това са:

  •  тъканите на младите зелени растения се разлагат бързо и остават в почвата малко количество трайни органични съединения,

  •  с внесената в почвата лесно разлагаща се материя почвената микрофлора се активира дотолкова, че започва да разлага и по-трайните хумусни вещества.


         Чрез сидератите в почвата постъпва значително количество азот от въздуха, тъй като бобовите растения усвояват около 2/3 от съдържащия се в тях азот от въздуха и само около 1/3 от почвата.

Добре развитите бобови растения могат да натрупват 9 - 13 kg азот на декар.
Орният слой на почвата се обогатява и с усвоим калий, калций, фосфор и др.

Отрицателен ефект от сидерацията е:

че по време на вегетацията си културите за зелено торене изразходват значителни количества от почвената вода и водните запаси на почвата намаляват чувствително.

Поради това, ако след заораването на сидерата няма достатъчно валежи, следващата култура страда:

  •  от недостиг на вода,

  •  от усложненията, които настъпват вследствие на бавното разлагане на заораната органична маса.

Лекиция "Агрохимия" - проф. Иван Манолов - 2007/2008 г.